Физиология - Лекции
Преподаватели:
доц. В. Вълчев
доц. Милена Николова
Материали от преподаватели
🔉 Първа лекция, 12.01.2026, 09:45
Основни физиологични понятия
Предмет на физиологията
Наименованието идва от гръцките „phsis“ - природа и „logos“ - думи, което етимологично би могло да се сведе до „наука за природата“. Физиологията разглежда морфологията (формата и строежа) на обектите в живата природа и протичането на процесите, които поддържат жизнените им функции.
Физиология на човека (хуманна физиология)
Хуманната физиология изучава функциите на органите и системите, от които е изградено човешкото тяло. Човешкото тяло е автоматизирана система, съставена от взаимосвързани стругтурни нива на организация.
Спортна физиология - основата на спортната наука
Спортната физиология е дял от физиологията на човека, който описва, обяснява и прилага познанията за измененията в телесните функции, процеси и биоконстанти при физическо натоварване. Тя изучава механизмите, които предизвикват тези промени при спортове с различна интензивност и времетраене.
Нива на функционална организация в организма
Клетъчно ниво
Клетката е най-малката жива структурна единица на човешкото тяло, способна на самостоятелно съществуване
Клетката е функционалната единица на живота
Криосауна - охлаждане до около -180C за кратки периоди от време, при които се получава изчистване на организма от лактат и … 00:20:00 С криосауна се спират антидепресанти
Тъканно ниво
Тъканите са кгрупи от клетки със сходна структура и функции. В човешкото тяло има четири основни типа тъкани, към които някои автори добавят и пети тип:
Епителна тъкан: осъществява протекцията на различни органи и на тялото като цяло, без да се възпрепятстват обмяната, секрецията и абсорбцията на веществата
Съединителна тъкан: изпълнява структурна, опорна, свързваща, защитна и трофична (хранително-метаболитна) функция. Тя осигурява връзката между другите типове тъкан и им придава механична устойчивост
Мускулна тъкан: единствената в тялото, която притежава свойството съкратимост, на което се базира цялата двигателна активност. В организма съществуват три разновидности: напречнонабраздена (скелетна), гладка и сърдечна мускулна тъкан.
Нервна тъкан: осъществява регулацията и координацията на множество процеси в организма, в това число и на мускулното съкращение
Полова тъкан: някои автори я определят като самостоятелен пети вид. Тя включва половите клетки (гаметите) и структурите, от които те произхождат. Бива мъжка и женска полова тъкан.
Системно ниво
Физиологичната система е съвкупност от анатомични органи и структури със съвместна, обща функционална насоченост и регулаторни механизми. Човешкото тяло е изградено от 11 системи: покривна (кожна), скелетна, мускулна, нервна, нервна, сърдечно съдова, дихателна, ендокринна, храносмилателна, кръвна и лимфна (вкл. имунна), отделителна и репродуктивна
Основни фактори за функционирането на живия организъм
За нормалното функциониране на тъканите, органите органите и системите в организма са жизнено необходими някои химични елементи и физични фактори:
Вода (30мл/кг)
Хранителни вещества (нутриенти)
Кислород
Енергия
Налягане
Физиология на клетката
Клетката е най-малката жива единица в организма, която може да се самообновява, саморегулира и самовъзпроизвежда
Много от физиологичните процеси в тялото се извършват на клетъчно ниво
Структурна и функционална организация на клетката
Клетъчни органели:
Клетъчно ядро - В него се намират хромозомите - комплекси от белтъци и ДНК
Митохондрии: „енергийните централи“ на клетката
Ендоплазматичен ретикулум: мрежа от мемрбанни структури (тубули, везикули, цистерни) в цитоплазмата, която участва в синтеза и транспорта на протеини и масти, в обмяната на въглехидратите, регулацията на нивото на калция и др.
Апарат на Голджи: белтъци, липиди и въглехидрати се подлагат на химични преобразувания, при които се формират гликопротеиди, липопротеиди и др.
Лизозоми: мехурчета, които се откъсват от апарата на Голджи. Те съдържат хидролитични ензими и изпълняват вътреклетъчни храносмилателни функции спрямо нутриенти, увредени тъканни структури или бактерии
Рибозоми: клетъчни органели, участващи в синтеза на протеините
Клетъчна мембрана
Видове клетъчен транспорт
Пасивен транспорт през клетъчната мембрана
При пасивния транспорт веществата се движат с по-концентрационния си гпрадиен от мястото с по-висока към място с по-ниска концентрация
Дифузия: физичен процес, при който частиците на поределена субстанция (вещество) се придвижват от зона, в която те са с по-висока концентрация, към зона с по-ниска
Осмоза: проста дифузия на водни молекули през полупропусклива преграда, която селективно пропуска само тях. Важно условие е от двете страни на преградата да има разтвори с различни концентрации, които се определят от броя на разтворените частици на литър вода и формират техния осмоларитет
Филтрация: пасивен процес на преминаване на вода и някои фини частици, разтворени в нея, през слоеве от клетки (трансцелуларно). По този механизъм в гломерулния апарат на бъбреците под дейсвието на различната концентрация
Активен транспорт
Активният транспорт представлява придвижване на вещества през клетъчната мембрана срещу концентрационния или електрохимичния им градиент, изисващо разход на енергия, която най-често се освобождава при вътреклетъчното разграждане на аденозинтрифосфат (АТФ).
Активният транспорт е по-важен от пасивният транспорт
Активен транспорт с белтъци - тип помпи
Активен транспорт чрез цитоза
Цитозата е форма на активен транспорт, при който течна или твърда субстанция навлиза в клетката или излиза от нея
Физиология на електровъзбудимите тъкани
Дразнимостта е свойството на всички живи клетки и тъкани да възприемат и реагират на различни дразнители (стимули, агенти) от околната или вътрешната среда. Някои автори дефинират дразнимостта и като реакция на целия организъм.
Възбудимостта е вид дразнимост, специфичен за клетки с електровъзбудими мембрани. Те притежават електрохимичен заряд, наречен мембранен потенциал на покой, който се дължи на неравномерното разпределение на някои йони от двете страни на клетъчната им обвивка
🔉 Втора лекция, 14.01.2026, 15:45
Общи принципи на организация и устройство на нервната система
Основни задачи на нервната система
Приемане, предаване, съхраняване и преработка на информацията, идваща от външната или вътрешната среда, с цел регулация и управление на жизнените функции на организма и телесната хомеостаза
Физиологични функции на нервната система
Сетивни - възприемане, предаване и анализ на дразнения (стимули), идващи от външната или вътрешна среда
Моторни (двигателни) - регулация на движенията
Вегетативни - регулация дейността на вътрешните органи
Висши (интегративни) функции - съзнание, емоции, възприятия, внимание, реч, мислене, познания, памет и обучение
Морфологична структура на нервната тъкан
Свойства на нервната тъкан
Възбудимост: под влияние на стимули променя електричния потенциал и йонната пропускливост на мембраните си
Проводимост: способността на някои от клетките на нервната тъкан да провеждат възбудни импулси (акционни потенциали) и да ги предават на други клетки - основно нервни или мускулни.
Нервна клетка (неврон)
Видове неврони
ЦНС / ПНС
Централна нервна система (ЦНС)
Периферна нервна система (ПНС)
00:20:30
Биоелектрични явления в нервната клетка и нейните окончания
Генериране на потенциали на действие в нервната клетка
Разпространение на акционните потенциали - нервен импулс
Скорост на провеждане на възбушдането по нервните влакна
Предаване на нервните импулси от клетка на клетка
Химични синапси
Електрични синапси
Елементи на синапса
Пресинаптична мембрана
Синаптична празнина
Постсинаптична мембрана
Преработка на информацията в неврона
Амплитудно кодиране - с нарастване на силата дразнителя се увеличава амплитудата на потенциалите
Честотно кодиране - с увеличаване на силата на дразнителя нараства честотата на акционните потенциали
Организация на невроните в нервни мрежи
Структура и свойства на нервите
Структура подобна на струна (китара, цигулка) в периферната нервна система (ПНС), изградена от снопчета аксони, които са обвити в съединителна тъкан и са кръвоснабдени.
Закони за провеждането на нервните импулси
а) Закон за морфологична цялост и функционална годност на нерва b) Закон за еднопосочно придвижване на импулсите c) Закон за изолираното провеждане на импулсите
Нервен тракт (път)
Снопчета от миалинови нервни влакна, формиращи бялото вещество на централната нервна система (ЦНС) в състава на съответен сетивен или двигателен път.
Анатомо-топографска организация на нервната система
Функционална организация на нервната система
🔉 Трета лекция, 15.01.2026, 11:30
Вегетативна нервна система. Методи на изследване.
Структура на нервната система
Увод
Автономната нервна система НЕ послежи на волеви контрол.
Вегетативната нервна система инервира всички вътрешни органи (гладките мускули) и жлезите. Поддържа относително постоянство (хомеостазата) в организма.
Състои се от два дяла - симпатиков и парасимпатиков. Те най-често функционират антагонистично (противоположно).
Всеки от дяловете е изграден от три части:
Аферентна част - започва от интерорецептори разположени във вътрешните органи.
Интерорецепторите са:
механорецептори
химиорецептори
осморецептори
терморецептори
Еферентен път. Той е двуневронен
Преганглионарни влакна - те са миелинови и започват от страничните рога на гръбначния мозък, като завършват в нервновегетативен ганглий.
Постганглионарни влакна - те са безмиелинови, започват от ганглия и завършват в съответния орган.
Хипоталамус
Основната функция на хипоталамуса е поддържането на хомеостазата - кръвното налягане, телесна температура, баланс на течности и електролити, телесно тегло
Той получава постоянна информация за състоянието на тялото и във всеки един момент може да предизвика компенсиращи промени.
Действие на ВНС
Парасимпатикус |
Симпатикус |
|---|---|
ЗСС - свита зеница |
ЗСС - широка зеница |
Слюноотделяне ↑ |
Слюноотделяне ↓ |
ДС ↓ |
ДС ↑ |
ССС ↓ пулс RR ↓ |
ССС ↑ пулс RR ↑ |
XC ↑ |
XC ↓ |
Надбъбрек - адреналин и норадреналин |
След хранене - трябва да се почива минимум 30 минути (парасимпатикус).
Надбъбречна жлеза
Парасимпатиковия дял има противоположно на симпатиковия действие. Освен това увеличава функцията на стомашно-чревния тракт и кръвоснабдяването на половите органи.
Детектор на лъжата
Принцип на действие (на полиграф)
Чрез полиграфския метод се възпроизвеждат, записват, анализират и оценяват някои психофизиологични дейности на човека (дишане, сърдечносъдова дейност, потоотделяне), които се управляват от парасимпатиковия и симпатиковия отдели на вегетативната нервна система.
Кой е причинителят на стрес при полиграфското изследване?
Организмът на виновното лице се подготвя за противодействие - „защита“ или „нападение“
В този момент доминира дейността на симпатиковия отдел на ВНС. В организма се отделят адреналин, захар и други стимулиращи вещества. Налягането в артериите се увеличава, в мускулите нахлува кръв, оттегляща се от стомашно-чревния тракт, променя се пулсът, засилват се обменните процеси, повишава се потоотделянето, променят се дишането, температурата, диаметърът на зеницата и т.н., с други думи организмът се подготвя за „борба или бягство“.
Тялото (физиологичните системи) на виновното лице реагира на „опасните“ въпроси по абсолютно същия начин, както би било отреагирането при „среща с мечка в гората“.
Напречнонабраздена мускулна тъкан
Видове мускулна тъкан и нейните физиологични свойства
Мускулната тъкан е една от четирите биологични тъкани, които изграждат органите в тялото на животните и човека. Клетките и притежават важна функционална особеност - способността да се съкращават.
Видове мускулна тъкан
Скелетна
Закрепени за костите на скелета
Множество ядра, напречно-набраздена
Волева
Гладка
Изгражда стените на вътрешните органи и кръвоносните съдове
Единични ядра, централно разположени
Издължени, вретеновидни клетки
Липсва напречна набразденост
Неволева
Сърдечна
Изгражда сърцето
Единични ядра, централно разположени
Напречно-набраздена, интеркалиращи дискове
Неволева, автоматизъм
Физиологични свойства на мускулната тъкан
Възбудимост: свойство, характерно за всички тъкани с електровъзбудими мембрани, чиито клетки под влияние на определени стимули (напр. нервни импулси) могат селективно да променят йонната пропускливост на своите обвивки и електричният им потенциал в тпокой да премине в акционен.
Проводимост: способността на мускулната клетка да провежда потенциалите на действие по своята дължина. В по-широк смисъл това свойство отразява и предаването на възбудния импулс от клетка на клетка, което е най-характерно за гладката и сърдечната мускулна тъкан, поради наличието на споменатите по-горе междуклетъчни контактни структури, които липсват при зрелите и напълно развити скелетномускулни влакна.
Съкратимост: специфично свойство на мускулната клетка да намалява дължината си с участието на особени, вътреклетъчни структури и сложна поредица от биохимични процеси, при които химичната енергия от разграждането на хранителните вещества се трансформира в механична.
Еластичност: свойството на мускулната тъкан да възстановява своята първоначална форма след съкращаване
Основни функции на скелетните мускули
Двигателна функция
Поддържане на позата
Продукция на топлина
Стабилизиращи и протективни функции
Устройство на мускулите
Химичен състав на скелетен мускул
Скелетните мускули при човека (и бозайниците) съдържат около 70-80% вода, която се намира както в самите клетки, така и в междуклетъчното пространство. Мускулният гликоген е средно 10-20g/kg тъкан. Той е полимерна форма на глюкозата (кръвната захар) и я освобождава, ако плазменото и ниво се понижи, напр. при физическо натоварване.
Белтъците в състава на напречнонабраздената мускулна тъкан са около 18-20% и биват няколко вида:
Съкратителни белтъци: актин и миозин - основните структури на саркомера, които осъществяват неговото съкращение
Регулаторни белтъци: тропонин и трипомиозин - имат важни спомагателни функции в процеса на мускулното съкращение
Структурни белтъци: най-важните от тях са титинът и небулинът. Те запазват нормалната структура на саркомера и правилната конфигурация на Z-мембраните и Млиниите
🔉 Четвърта лекция, 16.01.2026, 09:45
Сетивност - общи принципи на работата на сетивните системи
Сетивна система
Определение
веригата от взаимно свързани структури в организма, които улавят, предават и осъзнават определено дразнене
Устройство на сетивните системи
Периферен рецепторен дял
Рецептори
специализирани структури, които имат способността да възприемат дразнения и да ги трансформират в нервни импулси
Видове рецептори
Механорецептори
Фоторецептори
Терморецептори
Рецептори за болка (ноцицептори)
Хеморецептори
Осморецептори
Физиологични свойства на рецепторите
Възбудимост - адекватност
Адаптация - ↓ възбудимост
Сенсибилизация - ↑ възбудимост
Полимодалност - възприемане на повече стимули
Механизъм на възбуждане на рецепторите - клетъчни рецептори
Усещане за силата (интензивността) на стимула
Амплитудно кодиране - за кратки разстояния и електро**не**възбудими мембрани
Честотно кодиране - за големи разстояния и електровъзбудими мембрани
Сетивен центростремителен нервен път
Централно ниво
Сетивен коров център
Висши сетивно-интегративни функции на мозъчната кора (перцепция)
Фина диференцировка и корелация на сигналите
Мултисензорна (мултимодална) интеграция
Класификация на сетивността
Обща соматосензорна сетивност
Включвав три сетивности:
Кожна, повърхностна, екстероцептивна
Кинестезична, дълбока, проприоцептивна
Вегетативна, висцеларна, интероцептивна
I. Кожна сетивност
функции - възприемаме дразнения, които се улавят от рецепторите, разположени в покривната система на тялото.
Три основни усещания:
тактилни - допир, натиск и вибрации
температурни - топло и студено
болка
Периферен, рецепторен дял на кожната сетивност
Стимул |
Рецептор |
Локализация |
Рец. Поле |
Адаптация |
|---|---|---|---|---|
допир, натиск |
свободни нервни окончания |
космен фоликул |
тясно |
вариабилна |
структура, релеф |
дискове на Меркел |
повърхностна |
тясно |
бавна |
допир, удар |
телца на Мейснер |
повърхностна |
тясно |
бърза |
натиск, вибрации |
телца на Пачини |
дълбока |
широко |
бърза |
разтягане |
телца на Руфини |
дълбока |
широко |
бавна |
студено |
свободни нервни окончания |
повърхностна |
тясно |
бърза |
топло |
свободни нервни окончания |
повърхностна |
тясно |
бърза |
болка - термична |
свободни нервни окончания |
повърхностна |
тясно |
бърза |
болка - механична |
свободни нервни окончания |
повърхностна |
широко |
бавна |
болка - химична |
свободни нервни окончания |
повърхностна |
широко |
бавна |
Видове кожни рецептори и техните функции
II. Кинестезична, дълбока, проприоцептивна сетивност
Функции
позиция на крайници и тяло
Периферен, рецепторен дял проприецептивната сетивност
Мускулни вретена
информация за дължината на мускула и за скоростта, с която тя се промена, мускулен тонус
Сухожилни стреч-рецептори (телца на Голджи)
Отчитат силата на мускулното съкращение - предпазват скелетните мускули от травми
Рецептори в ставите и околоставните тъкани
Рецепторите в ставите и околоставните тъкани имат две основни функции:
Предпазват от механични деформации в ставните повърхности
определят параметрите на ставната биомеханика
Значение на кинестезичната сетивност за спортно-тренировъчния процес
Несъзнателна нервно-рефлекторна регулация на движенията
Постурален контрол
Синхрон на контракциите
Създаване на моторни програми и съхраняване в дългосрочната памет
III. Вегетативна, висцерална, интероцептивна сетивност
Функции на висцеларната система
възприема дразнения, идващи от вътрешните органи, жлезите и кръвоносните съдове
предизвиква усещания, които са „разляти“
Периферен рецепторен дял на висцеларната сетивност
Свободни нервни окончания като:
Терморецептори
Барорецептори
Хеморецептори
Осморецептори
Особености на висцеларната сетивност
Корови центрове на общата соматосензорна сетивност
🔉 Пета лекция, 22.01.202 6, 11:30
Ендокринна система
Видове жлези
Ексокринни жлези
Хормони
Ендокринни жлези
Хипоталамус
Хипоталамо-хипофизарна система
Защо хипоталамуса е толкова важен?
Хипофиза
Хормони на адено- и неврохипофизата
Неврохипофизни хормони
Аденохипофизни хормони
Хормон |
Прицелен орган |
Функция |
|---|---|---|
Тиреостимулиращ (TSH) |
Щитовидна жлеза |
Синтез и освобождаване на тироидни хормони |
Растежен (GH) |
Много тъкани |
Растеж |
Адренокортикотропен (ACTH) |
Надбъбречна кора |
Кортикоидни хормони |
Пролактин (Prl) |
Млечна жлеза |
Лактация |
Фоликулостимулиращ (FSH) |
Полови жлези |
Произвеждане на яйцеклетки и сперматозоиди |
Лутеинизиращ (LH) |
Полови жлези |
Полови хормони |
Растежен хормон
Регулира растежа на тялото - повишава митозите (деленото на клетките)
Повишава пропускливостта на клетъчните мембрани за аминокиселини
Засилва синтеза на белтъци
Намалява разграждането на въглехидратите
Мобилизира мазнините от мастните депа и усилва β-окислението на мастните киселини - използването им за енергия
Растежен хормон при възрастни
Щитовидна жлеза
Ефекти на тироидните хормони
Увеличават скоростта на метаболизма
скоростта, с която тялото използва кислород за трансформиране на хранителни вещества (въглехидрати, мазнини и протеини) в енергия
Засягат много прицелни клетки в целия организъм, а някои ефекти са
белтъчен синтез
нарастване на костната тъкан
нервно съзряване
клетъчно диференциране
Базедова болест
Кретенизъм
…
Г. Микседем
Надбъбречни жлези
Хормони на надбъбречните жлези
Адренална кора
секретира стероидни хормони, наречени „кортикостероиди“
минералкортикоиди
алдостерон
глюкокортикоиди
кортизол (хидрокортизон)
Адренална сърцевина
секретира адреналин и норадреналин
Панкреас - ендокринни клетки
Нарушена функция на панкреаса
Диабет
Ювенилен - тип 1
Нарушен въглехидратен толеранс - тип 2
Gуп Steroids
